Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
-Тц, тц, тц, тц.... Оглежда се наляво, надясно - няма никой. Пак си пасе, след малко пак:
-Тц, тц, тц, тц... Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
-Ти ли цъкаш ве, зайо?
-Аз. - кротко казва заекът.
-Защо цъкаш, ве, простак?!
-Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш... Твое ли е?
-Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
-Тц, тц, тц, тц..
-Що цъкаш пак, бе?
-Как няма да цъкам... тези дисаги... дето висят и те ли са твои?
-Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! - казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
-Тц, тц, тц, тц..
-Ся що цъкаш бе, заек?!
-Как няма да цъкам, бе... баси, при тези достойнства... и на теб са ти турили рога...