Телефонен разговор с любимата:
-Алооо, кажи, Норо.
-Събудих ли те, меченце?
-Да.
-Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
-Добре.
-Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
-Не.
-Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
-Ще пусна пералнята.
-Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
-Да.
-Лъжеш.
-Да.
-Кога ми е рожденият ден?
-Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
-Мразя те.
-И аз.
-Какво и ти!?
-Обичам те.
-Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
-Мисля си.
-Кога?
-Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
-И какво по-точно?
-Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
-Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
-И аз.
-Какво и ти!?
-Обичам те.
-Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
-Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
-Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
-И аз.
-Между другото ми дойде.
-Пак ли?
-Да.
-Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
-Нищо не пречи да пробваш!
-Добре.
-Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...